16.05.2007 г., 20:26

Една подла клюкарска лъжа

826 0 8
Тази сутрин те видях,
стоеше сама и проклинаше своята съдба.
Попитах те учтиво какво ти е,
а ти ми отговори - махай се!
Не разбрах точно какво стана тогава,
но после дочух с твоята любов били сме двама,
съюзили сме се срещу теб,
искали сме да разбием сърцето ти на парченца лед.
... Но това са глупости, мила,
няма да го направя, дори да съм препила.
Колкото и да обичам твоя мъж,
няма да направя такава глупост нито веднъж!!!
Може всичко аз да сторя,
но с теб няма да споря.
Щом си мислиш,че способна съм на това,
плачи си на воля...
плачи, но така оставаш сама,
само заради една подла клюкарска лъжа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тогава ти желая успех, миличка!!!
  • Ами да от 11 годишна пиша такива стихове иначе на 9-10 години още измислях детски стихотворения за ''палавници''-имаше едно такова предаване,за учителката ни за България,но ги загубих Благодаря на всички за съветите наистина с всяко моя стихотворение се старая повече и повече,дано някой ден вече пиша наистина по-стоиностни неща
  • Браво миличка! Добре си се справила, но можеш и по-добре!
    Още малко труд ако положиш, от тебе ще стане талантлив поет!
    Поздрави!
  • Мисля,че си права относно това,че трябва да чета още много а относно възрастта ми-аз от 11 годишна пиша такива неща,просто от много малка усетих много болки и си мисля за това какви ме очакват в бъдещето
  • Много интересни изразни средства, употребяваш за момиче на 13...

    Дъщеря ми е на 10 и просто си представих, какво би могло да я вълнува на твоята възраст!

    Тази любов... това препиване...
    Не знам наистина какво да ти кажа повече!Учудвам се!

    Колкото до стиха... мисля, че ще ти помогне, ако четеш повече и усетиш постройката на едно произведение!
    Поздрав отново и успех!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...