Една подла клюкарска лъжа
стоеше сама и проклинаше своята съдба.
Попитах те учтиво какво ти е,
а ти ми отговори - махай се!
Не разбрах точно какво стана тогава,
но после дочух с твоята любов били сме двама,
съюзили сме се срещу теб,
искали сме да разбием сърцето ти на парченца лед.
... Но това са глупости, мила,
няма да го направя, дори да съм препила.
Колкото и да обичам твоя мъж,
няма да направя такава глупост нито веднъж!!!
Може всичко аз да сторя,
но с теб няма да споря.
Щом си мислиш,че способна съм на това,
плачи си на воля...
плачи, но така оставаш сама,
само заради една подла клюкарска лъжа!
© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Благодаря на всички за съветите наистина с всяко моя стихотворение се старая повече и повече,дано някой ден вече пиша наистина по-стоиностни неща