16 may 2007, 20:26

Една подла клюкарска лъжа

  Poesía
831 0 8
Тази сутрин те видях,
стоеше сама и проклинаше своята съдба.
Попитах те учтиво какво ти е,
а ти ми отговори - махай се!
Не разбрах точно какво стана тогава,
но после дочух с твоята любов били сме двама,
съюзили сме се срещу теб,
искали сме да разбием сърцето ти на парченца лед.
... Но това са глупости, мила,
няма да го направя, дори да съм препила.
Колкото и да обичам твоя мъж,
няма да направя такава глупост нито веднъж!!!
Може всичко аз да сторя,
но с теб няма да споря.
Щом си мислиш,че способна съм на това,
плачи си на воля...
плачи, но така оставаш сама,
само заради една подла клюкарска лъжа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тогава ти желая успех, миличка!!!
  • Ами да от 11 годишна пиша такива стихове иначе на 9-10 години още измислях детски стихотворения за ''палавници''-имаше едно такова предаване,за учителката ни за България,но ги загубих Благодаря на всички за съветите наистина с всяко моя стихотворение се старая повече и повече,дано някой ден вече пиша наистина по-стоиностни неща
  • Браво миличка! Добре си се справила, но можеш и по-добре!
    Още малко труд ако положиш, от тебе ще стане талантлив поет!
    Поздрави!
  • Мисля,че си права относно това,че трябва да чета още много а относно възрастта ми-аз от 11 годишна пиша такива неща,просто от много малка усетих много болки и си мисля за това какви ме очакват в бъдещето
  • Много интересни изразни средства, употребяваш за момиче на 13...

    Дъщеря ми е на 10 и просто си представих, какво би могло да я вълнува на твоята възраст!

    Тази любов... това препиване...
    Не знам наистина какво да ти кажа повече!Учудвам се!

    Колкото до стиха... мисля, че ще ти помогне, ако четеш повече и усетиш постройката на едно произведение!
    Поздрав отново и успех!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....