Eдна прегръдка
ЕДНА прегръдка стопли ми сърцето,
когато не очаквах нищо аз...
Една прегръдка - засия под мен небето,
а беше сив, нормален, скучен час...
И БЕШЕ пролет, птиците пропяха
(навън се тихо сипеше снегът),
депресията и умората във мен умряха,
щастлив и ведър грееше в лицето ми денят...
А БЕШЕ си една прегръдка само,
(и няколко прошепнати слова ;)),
ЕДНА прегръдка само беше,
а сякаш че получил бях СВЕТА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Иванов Всички права запазени
