19.10.2013 г., 20:07

Една секунда

774 0 8

Една секунда все не ми достига.

Тролеят под носа ми заминава.

Купуват преди мен последна книга.

В последния момент сама оставам.

 

А щастието тихо си отива 

на пръсти - за една секунда само

се разминаваме. И често жива,

в една секунда гасне любовта ми.

 

Но и нещастието ме пропуска

на косъм (тънък, може да се каже).

Задъхана през дните си препускам.

Секундата е бавна и протяжна.

 

Брегът на времето се рони ничий.

И никога не сме едни и същи.

Една секунда само ме обичай,

а после си тръгни... и се не връщай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...