Oct 19, 2013, 8:07 PM

Една секунда

  Poetry » Love
775 0 8

Една секунда все не ми достига.

Тролеят под носа ми заминава.

Купуват преди мен последна книга.

В последния момент сама оставам.

 

А щастието тихо си отива 

на пръсти - за една секунда само

се разминаваме. И често жива,

в една секунда гасне любовта ми.

 

Но и нещастието ме пропуска

на косъм (тънък, може да се каже).

Задъхана през дните си препускам.

Секундата е бавна и протяжна.

 

Брегът на времето се рони ничий.

И никога не сме едни и същи.

Една секунда само ме обичай,

а после си тръгни... и се не връщай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...