16.03.2013 г., 10:46 ч.

Една стъпка след Бога 

  Поезия
522 0 7

Жената след любов е най-красива,

а въздухът е оглушал от нежност.

На дъжд ухае младата коприва,

на млечна царевица. Своя жезъл

 

властелинът на страстта прибрал е

и придобил е видими контури.

Небето – седмото – е отлетяло

към далечни висини. Разтурено

 

е лястовичето гнездо. Тревите –

полегнали и мокри бълват думи,

които може да не чуе никой.

В езиците им зреят пълнолунни

 

росинките на бъдещата пролет,

трикратни обещания за още

изкачване на стръмните простори

по хребета на ягодови нощи.

 

Узрява тишината, есенùла

по-рано. Светлооко се разтича,

из топлите ù скути се разсипват

оттенъците на едно – Обичам!

 

И тази приказка е като сянка,

подир която всеки порив зрим е

след допира в света на сетивата,

щом красотата има свое име.    

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??