Една душа разплакана
в умереното тяло кърви,
една сълза неизплакана
в ъгъла на сърцето блести.
Една сълза е, то ако се отрони
бурен океан ще забушува,
болката ми ще прогони,
но душата ми не ще изплува.
Ще се дави дълго сред вълните,
ще търси за спасението знак
и накрая ще я изхвърлят вълните
на някой безлюден, призрачен бряг!
© Христина Димитрова Всички права запазени