Nov 10, 2021, 7:53 PM

Една сълза

  Poetry » Other
574 1 0

Една душа разплакана 

в умереното тяло кърви,

една сълза неизплакана 

в ъгъла на сърцето блести.

 

Една сълза е, то ако се отрони 

бурен океан ще забушува,

болката ми ще прогони,

но душата ми не ще изплува.

 

Ще се дави дълго сред вълните,

ще търси за спасението знак

и накрая ще я изхвърлят вълните

на някой безлюден, призрачен бряг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...