Една тъга, която не умира
Тъжен съм, отново, скъпа, съжалявам,
но не умея да се преструвам когато ме боли....
Мислех си, че много лесно ще те преживея,
но адски много съм се заблуждавал и уви....
Не мога да те накарам да ме обичаш на сила,
от себе си по-силно знаеш ти това....
Не мога да се преструвам като него,
и за жалост нямам с какво да те впечатля....
Сега съм сам отново и не мога лесно да заспя,
защото ти ми липсваш и мечтая да те видя пак....
И може би наистина живота е пред мен,
но отдавна спрях да вярвам, че за всички пътници си има влак....
Трудно е и знам, че не можеш да ме разбереш,
но не се тревожи, скъпа и да си отида, това не е проблем....
Защото на този свят има много мъже и знам,
че живота ще продължи и без мен....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
