Една утеха от дъното поникна
553
0
0
Над хълма огнения залез,
като мрачен демон се завръща.
Дошъл от синята забрава
и с една въздишка се намръщва.
Надъхал се със зелената дъбрава,
на поляната се блажено отпуска.
Сънува може би нощна серенада
и навярно сега ще почне да танцува.
Над морето пък Луната надникна,
с дъх - миражи му изрисува.
Една утеха от дъното поникна
и тайно на повърхността изплува.
А вятърът навярно прибледнява,
загледал се в огнената жарава.
Не може да устои и пощурява -
вършее навред и хлад раздава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
