Една утеха от дъното поникна

Над хълма огнения залез,
като мрачен демон се завръща.
Дошъл от синята забрава
и с една въздишка се намръщва.

Надъхал се със зелената дъбрава,
на поляната се блажено отпуска.
Сънува може би нощна серенада
и навярно сега ще почне да танцува.

Над морето пък Луната надникна,
с дъх - миражи му изрисува.
Една утеха от дъното поникна
и тайно на повърхността изплува.

А вятърът навярно прибледнява,
загледал се в огнената жарава.
Не може да устои и пощурява -
вършее навред и хлад раздава.