Една вина
Една душа - полуумряла-полужива,
едно сърце - едва туптящо от сълзи,
едни очи - изплакани и тъмно сиви,
един живот, който ти опропасти.
Бях малка, смела, но наивна.
Повярвах, че обичаш ме тъй, както теб обичах аз,
повярвах на лъжите ти безбройни,
повярвах в теб и вярвах силно в нас!
Искаше да чакам - чаках...
Чаках месец, два, но докога?
Искаше да вярвам - вярвах...
Вярвах в силата на любовта.
Направих го, а ти ме нарани дълбоко,
нарани ме, без дори да те интересува!
Наказанието ми е тъй жестоко,
но вината моя е, че в теб се влюбих...
Аз сама убих душата,
Аз допуснах сърцето да скърби,
Аз накарах тез очи да плачат,
Аз сама живота си разбих!
И защо? - Заради тебе...
Вина и в двамата лежи:
ти - че ме отказа да живея,
аз - че се отказах от мечти...
едно сърце - едва туптящо от сълзи,
едни очи - изплакани и тъмно сиви,
един живот, който ти опропасти.
Бях малка, смела, но наивна.
Повярвах, че обичаш ме тъй, както теб обичах аз,
повярвах на лъжите ти безбройни,
повярвах в теб и вярвах силно в нас!
Искаше да чакам - чаках...
Чаках месец, два, но докога?
Искаше да вярвам - вярвах...
Вярвах в силата на любовта.
Направих го, а ти ме нарани дълбоко,
нарани ме, без дори да те интересува!
Наказанието ми е тъй жестоко,
но вината моя е, че в теб се влюбих...
Аз сама убих душата,
Аз допуснах сърцето да скърби,
Аз накарах тез очи да плачат,
Аз сама живота си разбих!
И защо? - Заради тебе...
Вина и в двамата лежи:
ти - че ме отказа да живея,
аз - че се отказах от мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
