Feb 25, 2008, 10:09 PM

Една вина

  Poetry
1.1K 0 2
Една душа - полуумряла-полужива,
едно сърце - едва туптящо от сълзи,
едни очи - изплакани и тъмно сиви,
един живот, който ти опропасти.

Бях малка, смела, но наивна.
Повярвах, че обичаш ме тъй, както теб обичах аз,
повярвах на лъжите ти безбройни,
повярвах в теб и вярвах силно в нас!

Искаше да чакам - чаках...
Чаках месец, два, но докога?
Искаше да вярвам - вярвах...
Вярвах в силата на любовта.

Направих го, а ти ме нарани дълбоко,
нарани ме, без дори да те интересува!
Наказанието ми е тъй жестоко,
но вината моя е, че в теб се влюбих...

Аз сама убих душата,
Аз допуснах сърцето да скърби,
Аз накарах тез очи да плачат,
Аз сама живота си разбих!

И защо? - Заради тебе...
Вина и в двамата лежи:
ти - че ме отказа да живея,
аз - че се отказах от мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...