24.11.2020 г., 11:19  

Едно време в Тайланд

705 9 23

Веднъж, като се скитах из Банкóк,

препънах се - и кръста ми се схвана!

За кратко ме удари силен ток,

а болката, бе страшна и голяма!

 

Препуснах към хотела на мига,

изправен като винкел сред тълпата!

Пробягах десет метра и се спрях

до стъклена витрина с два кревата.

 

Край тях ми се усмихваше жена,

приличаща, досущ тайландска фея!

Покани ме да вляза, със ръка,

да седна на креватчето пред нея!

 

Видях, че се намирам до салон

с масажи и с красива масажистка!

Макар и куц, обзе ме див нагон!

Поисках да ме мачка тази миска!

 

Пристъпих до леглото като змей,

забравил за проблемните болежки.

Измънках на момичето: Здравей!

И взех да свалям малкото си дрешки.

 

Тайландката ми връчи кимонó.

Отказах го и смъкнах своя потник.

Останах гол, без никакво бельо!

Свалих дори - чорапите си потни!

 

А тайката ме сложи по корем.

Учудих се от тази задна прашка.

Тя след това - нанякъде пое.

Останах сам с разголена опашка.

 

За миг изчезна всяка светлина.

А в мрака, аз дочух красиви звуци.

Попаднал сред уютна тъмнина,

отпуснах си присвитите юмруци.

 

Но мацката, след миг се появи,

погали ми краката нежно с пръсти.

Възбуждащо бедрата ми разтри,

под плешките и някъде под кръста.

 

Размекнах се под ловките ръце.

Представих си -  съблечената фея!

Обърнах се към нея със лице,

и мигом, аз започнах - Да немея!

 

Над мене с поразголени гърди,

бе стогодишна - грозна Баба Яга!

Усмихваше се сладко без зъбИ,

и мачкаше ме - без да се напряга!

 

Тя пак ме разположи по корем,

с приоми от тайландското айкидо!

Намаза ми гърба с ухаещ крем,

а в мен изчезна всякакво либидо.

 

Поисках да й кажа, да се спре,

но кефът - от масажа бе огромен!

Душата ми започна да преде!

А болката от кръста, стана спомен.

 

Платих си като поп за още час.

Попаднал  бях зад портите на Рая!

Аз виех от масажа, във екстаз!

Не исках - да му идва бързо края...

 

Прибрах се във хотела на бегом!

Стотина метра в щастие пробягах!

Бях влюбен във масажния салон!

И в чудните ръце на Баба Яга!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Ноември

2020 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи, обичам да разказвам в стихове - къде фантазия, къде опит, майтап да става! 😀
    Ти разбираш моя хумор, виждам че те радва, а това радва и мен! 😊😊🌹
    Руми! ❤️
  • Как съм го пропуснала тоя стих! Ми, то, ти си всеки ден на екран, затова, но и при тоя калабалък , и мен понякога не ме забелязват! Ама ти си друга величина, Юри, не трябва! Та...приключенията продължават... Сега пък в Тайланд! Как не хартиса някъде при толко емоционални преживявания!? Забравих, че това трябва да е лирическия герой, той може и да е заседнал някъде....но как ще участва в следващите епизоди тогава?....Но такива хубави ги редиш, че който и да е, съм възхитена и ти се радвам на фантазията...
  • Винаги успяваш да ме заредиш с една солидна доза усмивки и настроение! Поздрав и от мен, Юри!
  • Елка, голям гъдел са - буквално! 😊
    Деа, първоначално не беше много хубава, но след първите няколко пъти ми се стори симпатична! 😀
  • Юри, бургазлийка съм.
    И да ти кажа - мислих, четох, смях се...ама чак толкова грозна не може да е била.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....