Една вселена
Потули слънцето очите...
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея!
Прашинка даже не остави.
Луната царствено по нея
от блясъка си ще забрави.
Шлейфът ѝ - безброй звездици,
погали нощната забрава.
Стъпките ѝ са редици,
магията след тях остава.
Тишината е безкрайна!
И няма звук! Една вселена
създава своя фина тайна
от красотата запленена!
Детелина И. Стефанова ✍️🍀
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
