Потули слънцето очите...

Да! Скри се там, зад два баира! 

Видя ли някой от лъчите? 

Нощта на пръсти ли се спира?

Премина в звездната алея! 

Прашинка даже не остави. 

Луната царствено по нея 

от блясъка си ще забрави. 

Шлейфът ѝ - безброй звездици,

погали нощната забрава.

Стъпките ѝ са редици, 

магията след тях остава.

Тишината е безкрайна! 

И няма звук! Една вселена 

създава своя фина тайна

от красотата запленена! 

Детелина И. Стефанова ✍️🍀