Една въздишка
Е Д Н А В Ъ З Д И Ш К А
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам
вината явна. Вярвам пак в лъжи.
Разпитвам те, когато си далече.
До мен ли си, устата ми мълчи.
Боли, боли, но как да ти го кажа?
Стеснява се душата ми и знам –
не би свалила сетната си дреха
и в голота потънала от срам,
пред тебе обичта ти тя да проси.
Без смисъл са излишните въпроси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени