18.03.2006 г., 13:37

Една заблуда

1.1K 0 3
Поглеждам образа любим,
усмихваш се,за миг поглеждаш в мен,
отново виждам същите очи,
очите,изгарящи ме в онзи ден...
Но днес не виждам в тях искри,
няма я усмивката,която казва,
че в нас бушуват бури,
но привидно сме спокойни,
защото тайна си остана всичко!
Няма ги и устните любими,
с целувка да разпалят те страстта,
копнежа по онези дни,
желанието да съм в твоите прегръдки!
Стоиш на крачка разтояние,
а всъщност май си най-далечен,
уж всеки ден си тук,до мен,
а помежду ни океан стои.
Океан,но не от вода,
а от злоба,завист,лицемерие.
Защо допусна така да се получи,
защо послуша хората лъжливи,
позволи им между нас да се изпречат,
да потъпчат чувствата красиви.
А аз сърцето си ти подарих,
вярвах,че си силен,по-силен от мен
и при теб,до твоето и моето ще оцелее.
Но заблуда се оказа,май?
Уж по-силния си ти,
а вечно аз към теб вървя,
срещу виелиците от лъжи,
през море от завист и обиди,
към теб вървя с едничка надежда,
че зад добилото бездушен лик лице,
се крие още горещото сърце,
сърцето,при което моето остана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • радвам се че той вече е минало миличка защото той само те съсипваше и винаги по-силната си била ти!
  • нищо не липсва.....само ти....
  • не е лошо, но лисва мелодичност...идеята е добра и истинска

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...