Една звезда

24.01.2005 г., 15:06 ч.

Поезия

1288 0 1

Една звезда
Една сама звезда-обляна в светлина,
един последен лъч от тъжната луна,
един вълшебен миг,осмислил той света,
един последен вик в нощната тъма,
един пороен дъжд-измил греха от нас,
една дъга красива ние гледаме в захлас,
едно море безбрежно,без начало и без край,
една любов превърнала и Ада в Земен Рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"За глътка въздух"
Носталгично

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
Диалектика на времето

Сонетен венец 1. Спотайват се и обич, и омраза, завесата е вдигната със стон. Свободните столове, ка...
Закъсняло прозрение

На красотата можеш ли да заприличаш...? Оставя тя една горчивина и песента на славеево птиче в неясн...

Още произведения »