3.05.2009 г., 21:27

Едната ти

1.5K 0 5

Една си ти, една и други няма,

една запълваш целия ми свят,

любов и грях в очите ти са сбрани,

на страст и смях искриците блестят.

Погледнах те и ме прониза огън,

и лед смрази ме в следващия миг,

изгарям и замръзвам в твоя поглед,

и давят ме бушуващи вълни.

Светът започва и завършва с тебе,

макар и силен, страшен и голям,

замира пред зениците ти светли

и моли се за малко място в тях.

Едната ти в душата ми запалваш

за тихи нежности копнение,

за луди страсти блян,

какво от туй, че има много други,

едната ти, когато си до мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "какво от туй, че има много други,

    едната ти, когато си до мен."
    Влюбени очи на поет.Много нежно и красиво.
  • Много е хубаво! ...А тя е голяма късметлийка.
  • Здравей и от мен!
    Достоен старт!
    Поздравявам те!
  • Твоят лирически герой е много влюбен, обича до полуда - такова впечатление оставяш. Красива любов - отдадена, чиста - само на една!
    Блазе на жена ти!

    Когато си до мен прегърнат в здрача,
    от звездите даже сладострастни се боя,
    ревнувам лудо и от луда радост плача,
    че с теб в едно съдбата ни събра!

    Дано да не изгубя твоят порив,
    страхувам се, че с ураган до днес вилнях,
    а ти си винаги на добродетели покорен...
    А аз съм винаги окъпана с вина!
  • Хубав и влюбен стих!
    (но може да се доизпипа финала)
    мое мнение

    Добре дошъл!
    Успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...