14.01.2007 г., 13:29

ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА

994 0 10
ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА

Още ли тъга се стича по лицето остаряло
и увлича спомен - в бяг солен го гони.
Още ли сърцето е камбана онемяла
над твоя храм с едничка вяра и една икона...

До кога ръцете ти ще галят снимка пожълтяла?
От старост ли? Не, от мъка дланите треперят!
До гроб в забрадка черна, майко, си отвяла
дните си... едничко чедо в спомен да намерят!

От къде е тая сила още да проклинаш -
че в път към правда и с кръв да се заплаща!
А в твоя храм пламък за свещица взимаш
от собствената клада на душа горяща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!!!
    Браво Иво!
  • Още жива е тъгата... лава са сълзите,
    майчино сърце до гроба не забравя...
    с черна мъка нижат се безкрайни дните,
    сред молитви клетата душа изтлява...

    И треперещи дори, ръцете ще милуват
    светлия портрет на син едничък и любим,
    как прегръщат го наяве ще бленуват...
    но ще чезне образът му нейде невидим...
    * * *
    Много затрогващи са думите ти, силен емоционален заряд носи стихът ти!
    Сърдечни поздрави, Иво! Браво!
  • и в народните песни и мъдрости е казано - майката жали до смъртта си... силен стих, Иво!
  • Истинска сила си приютил в стиха си Ивайло!
    Силен с майчината болка и мъка!
    Поздравления!
  • Тежък е стиха ти, Иво, боли!
    Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...