Още ли тъга се стича по лицето остаряло и увлича спомен - в бяг солен го гони. Още ли сърцето е камбана онемяла над твоя храм с едничка вяра и една икона...
До кога ръцете ти ще галят снимка пожълтяла? От старост ли? Не, от мъка дланите треперят! До гроб в забрадка черна, майко, си отвяла дните си... едничко чедо в спомен да намерят!
От къде е тая сила още да проклинаш - че в път към правда и с кръв да се заплаща! А в твоя храм пламък за свещица взимаш от собствената клада на душа горяща!
Още жива е тъгата... лава са сълзите,
майчино сърце до гроба не забравя...
с черна мъка нижат се безкрайни дните,
сред молитви клетата душа изтлява...
И треперещи дори, ръцете ще милуват
светлия портрет на син едничък и любим,
как прегръщат го наяве ще бленуват...
но ще чезне образът му нейде невидим...
* * *
Много затрогващи са думите ти, силен емоционален заряд носи стихът ти!
Сърдечни поздрави, Иво! Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво Иво!