14 янв. 2007 г., 13:29

ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА

995 0 10
ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА

Още ли тъга се стича по лицето остаряло
и увлича спомен - в бяг солен го гони.
Още ли сърцето е камбана онемяла
над твоя храм с едничка вяра и една икона...

До кога ръцете ти ще галят снимка пожълтяла?
От старост ли? Не, от мъка дланите треперят!
До гроб в забрадка черна, майко, си отвяла
дните си... едничко чедо в спомен да намерят!

От къде е тая сила още да проклинаш -
че в път към правда и с кръв да се заплаща!
А в твоя храм пламък за свещица взимаш
от собствената клада на душа горяща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!!!
    Браво Иво!
  • Още жива е тъгата... лава са сълзите,
    майчино сърце до гроба не забравя...
    с черна мъка нижат се безкрайни дните,
    сред молитви клетата душа изтлява...

    И треперещи дори, ръцете ще милуват
    светлия портрет на син едничък и любим,
    как прегръщат го наяве ще бленуват...
    но ще чезне образът му нейде невидим...
    * * *
    Много затрогващи са думите ти, силен емоционален заряд носи стихът ти!
    Сърдечни поздрави, Иво! Браво!
  • и в народните песни и мъдрости е казано - майката жали до смъртта си... силен стих, Иво!
  • Истинска сила си приютил в стиха си Ивайло!
    Силен с майчината болка и мъка!
    Поздравления!
  • Тежък е стиха ти, Иво, боли!
    Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....