ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА
ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА
Още ли тъга се стича по лицето остаряло
и увлича спомен - в бяг солен го гони.
Още ли сърцето е камбана онемяла
над твоя храм с едничка вяра и една икона...
До кога ръцете ти ще галят снимка пожълтяла?
От старост ли? Не, от мъка дланите треперят!
До гроб в забрадка черна, майко, си отвяла
дните си... едничко чедо в спомен да намерят!
От къде е тая сила още да проклинаш -
че в път към правда и с кръв да се заплаща!
А в твоя храм пламък за свещица взимаш
от собствената клада на душа горяща!
Още ли тъга се стича по лицето остаряло
и увлича спомен - в бяг солен го гони.
Още ли сърцето е камбана онемяла
над твоя храм с едничка вяра и една икона...
До кога ръцете ти ще галят снимка пожълтяла?
От старост ли? Не, от мъка дланите треперят!
До гроб в забрадка черна, майко, си отвяла
дните си... едничко чедо в спомен да намерят!
От къде е тая сила още да проклинаш -
че в път към правда и с кръв да се заплаща!
А в твоя храм пламък за свещица взимаш
от собствената клада на душа горяща!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
