29.05.2016 г., 21:35

Едно

680 1 1

Дете чуждо обичано 

Мисли далече прогонени 

Ще те оставя на мира

Когато реша, когато готова съм 

Истинската забрава ме подминава 

Покой няма да намеря 

В килера, в храстите

В звездите изгаснали 

Морни дни, дълги вечери

Аз вечна съм и истинска 

Дрехите ми на закачалка 

В ръката ми писалка 

Гола ходя по улици слисани

Правила били са написани

Но в звездните топли вечери 

Детето в мен е облечено 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...