7.09.2008 г., 21:40 ч.

Едно дете... 

  Поезия
1409 0 11
Едно дете...

Едно дете с очи небесносини
с празен поглед ме следи.
Минавам покрай него, спирам
и виждам по лицето му сълзи...

Едно дете с подути бузки,
подпухнали от плач и болка,
глава навежда, никога не вкусило
сладката половина от парчето на живота.

Едно дете със светла кожа,
никога от слънце недокосвана,
с поглед, пълен вече с вяра и надежда,
ръцете си протяга, моли се...

Едно дете, сираче хората му викат,
не е познало щастие, любов...
Едно сърце не спира да се пита
никой ли не чува тежкия му зов.

Едно дете (каквото и да е) не заслужава
да е отхвърлено, самотно, изоставено...
Подадох му ръка, прегърнах го -
доказах му, че то не е забравено...

© Теди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??