Едно дете...
Едно дете...
Едно дете с очи небесносини
с празен поглед ме следи.
Минавам покрай него, спирам
и виждам по лицето му сълзи...
Едно дете с подути бузки,
подпухнали от плач и болка,
глава навежда, никога не вкусило
сладката половина от парчето на живота.
Едно дете със светла кожа,
никога от слънце недокосвана,
с поглед, пълен вече с вяра и надежда,
ръцете си протяга, моли се...
Едно дете, сираче хората му викат,
не е познало щастие, любов...
Едно сърце не спира да се пита
никой ли не чува тежкия му зов.
Едно дете (каквото и да е) не заслужава
да е отхвърлено, самотно, изоставено...
Подадох му ръка, прегърнах го -
доказах му, че то не е забравено...
Едно дете с очи небесносини
с празен поглед ме следи.
Минавам покрай него, спирам
и виждам по лицето му сълзи...
Едно дете с подути бузки,
подпухнали от плач и болка,
глава навежда, никога не вкусило
сладката половина от парчето на живота.
Едно дете със светла кожа,
никога от слънце недокосвана,
с поглед, пълен вече с вяра и надежда,
ръцете си протяга, моли се...
Едно дете, сираче хората му викат,
не е познало щастие, любов...
Едно сърце не спира да се пита
никой ли не чува тежкия му зов.
Едно дете (каквото и да е) не заслужава
да е отхвърлено, самотно, изоставено...
Подадох му ръка, прегърнах го -
доказах му, че то не е забравено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
стана ми много тъжно...
