Мълчание, извиращо от тревожна тишина,
а вълнението преди това се пръсна в суматоха,
огледалата пъдят сега действителността,
в която шикозността пристъпва боса.
Дъждът се стича с една-единствената прямота,
в която времето е заспало пак на поста
и привидението излиза с обещание от преди това,
като изплуващо видение от дупка в космоса.
Светлината пък се е размечтала съвсем сама,
докато упоената тъга отдавна спи в коша
и там, където луната е ощавена от едната си страна,
от там изгрява слънцето с маска лоша, ...