едно глухарче ми проговори
941
0
1
Едно глухарче май ми проговори!
Смутена зърнах насълзените му очи.
Протегнах длан и сбрах простора,
по-ясен и от шепа сняг в тежки дни.
Дарих му го с цялото свое доверие,
смеха и нрава си бъбрив дори.
За миг забравила за клоните,
препречващи любовта ни с бодли.
Но отхвърлих с риск барикадите,
изградени между нашите души.
Захвърлих ги в бездната на спомените,
защото омразата ми вече спи.
Сега поемам цялото земно безвремие
и устремена към тебе летя.
Приемам те в своето ежедневие,
с искреност на глухарче на свобода.
Смутена зърнах насълзените му очи.
Протегнах длан и сбрах простора,
по-ясен и от шепа сняг в тежки дни.
Дарих му го с цялото свое доверие,
смеха и нрава си бъбрив дори.
За миг забравила за клоните,
препречващи любовта ни с бодли.
Но отхвърлих с риск барикадите,
изградени между нашите души.
Захвърлих ги в бездната на спомените,
защото омразата ми вече спи.
Сега поемам цялото земно безвремие
и устремена към тебе летя.
Приемам те в своето ежедневие,
с искреност на глухарче на свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Савова Всички права запазени
Успех! И писателче, моите уважения, но 2 е прекалено опасна оценка, трябва да внимаваш на какво я поставяш!