В очите тъжни чувствата лежат
и грозни думи в мислите тежат,
горчиви клетви давят се в сълзите,
мечти въздъхват тихо край молбите.
Жестоко се забиха във сърцето
словата, що напомняха морето
самотно, из което странствах аз.
Душата ми залята беше с мраз.
И хладно вече бляскаха звездите,
прекрасни що изглеждаха за мен,
преди, когато нежно във мечтите
напомняха бряг тих усамотен.
Вятърът ме брулна, потреперах
и хитър страх ме ловко проследи,
бурята напредваше, простенах
и тъмно було нежно ме покри.
Във твоята омраза се изгубих.
Баркасът бе в стенания обгърнат.
Живота с теб делях, но го погубих,
а ти остана спомен непрегърнат.
© Ася Всички права запазени
Харесах!