21.01.2021 г., 22:31 ч.
Едно изречение
Погледнах нагоре. Небето се свлече,
и в двора се пръснаха хиляди срички.
Животът е кратък – едно изречение,
но с няколко грешно подбрани: “Обичам те”
Удавих в мастило и восък земята,
венчах ги за по̀лета – птици ранени.
И сигурно някъде губех душата си,
а може би тя се загубваше в мене.
Изкачвах (надолу) мълчания стръмни
и чувствах, че с вик ще се скъса сърцето ми.
И чувствах, че пак ще се пръсне на думи
в листа ми последен – в едно изречение.
и в двора се пръснаха хиляди срички.
Животът е кратък – едно изречение,
но с няколко грешно подбрани: “Обичам те”
Удавих в мастило и восък земята,
венчах ги за по̀лета – птици ранени.
И сигурно някъде губех душата си,
а може би тя се загубваше в мене.
Изкачвах (надолу) мълчания стръмни
и чувствах, че с вик ще се скъса сърцето ми.
И чувствах, че пак ще се пръсне на думи
в листа ми последен – в едно изречение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Деница Гарелова Всички права запазени
Предложения
-
-
Мъчително отхвърлих любовта и доброволно се отрекох от живота. Така и не можах да продължа борбата т...
-
И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
-
Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
