nikii (Николай)
7 11
30.11.2008 г., 21:30 ч.

Едно момиче 

  Поезия » Философска
819 0 5

Едно момиче грехове изкупва, невинна, млада и сама.

Своята съдба затрупва с камъните на греха.

Различна е... и по-щастлива, по-щастлива от смеха,

от всички други по-красива, от всички други по-добра.

 

Хората как рана правят, рана върху рана прясна.

Хората са зли, не знаят, че луната, светла, ясна

винаги ще я боли.

А то – момичето,  странно и отричано.

От всички мразено, от мен обичано,

винаги ще го боли.

 

Лети в небето, ангел малък, лети и спомняй си за мен,

аз тук при хората оставам, но ще се видим някой ден.

Ти до тогава ще направиш любимия ми пясъчен човек.

Във топлото ще се заравям и ще капят сълзите от лед.

© Николай Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??