Едно момиче
Едно момиче грехове изкупва, невинна, млада и сама.
Своята съдба затрупва с камъните на греха.
Различна е... и по-щастлива, по-щастлива от смеха,
от всички други по-красива, от всички други по-добра.
Хората как рана правят, рана върху рана прясна.
Хората са зли, не знаят, че луната, светла, ясна
винаги ще я боли.
А то – момичето, странно и отричано.
От всички мразено, от мен обичано,
винаги ще го боли.
Лети в небето, ангел малък, лети и спомняй си за мен,
аз тук при хората оставам, но ще се видим някой ден.
Ти до тогава ще направиш любимия ми пясъчен човек.
Във топлото ще се заравям и ще капят сълзите от лед.
© Николай All rights reserved.
