18.06.2017 г., 4:09

Едно охлювче

1.4K 2 0

                В детската градина

                намерих охлюв бял.

                Насред вода и тиня

                в черупка свит и цял.

 

               На другарката* го дадох,

               изтрит във моя панталон.

               "Сигурно е гладен – казах

               – самотен и няма дом"

 

               "Пълно е с такава твар

               – с погнуса каза тя!

                Хвърляй го на тротоар,

                измий ръцете си, свиня!"

 

                На мен ми стана тъжно

                прибрах го в джоба скъсан

                и чаках Тати да ме вземе

                от градината – намусен.

 

                Прибрахме се във къщи,

                а мама там се мръщи

                "Пак си късал джобове с пръсти,

                а вътре охлюви, цифки **тлъсти!"

 

                "Мамо, намерих го в калта

                показал  мънички рогца.

                Няма никой на света,

                да го оставим у дома!"

 

                Мойто мляко да изпие,

                дай му мъничко храна.

                Аз ще слушам, а вие

                оставете го до сутринта!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

 *Другарка - обръщение равнозначно на госпожа.

**  Цифки - диалектно-сополи.

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...