18.06.2017 г., 4:09

Едно охлювче

1.4K 2 0

                В детската градина

                намерих охлюв бял.

                Насред вода и тиня

                в черупка свит и цял.

 

               На другарката* го дадох,

               изтрит във моя панталон.

               "Сигурно е гладен – казах

               – самотен и няма дом"

 

               "Пълно е с такава твар

               – с погнуса каза тя!

                Хвърляй го на тротоар,

                измий ръцете си, свиня!"

 

                На мен ми стана тъжно

                прибрах го в джоба скъсан

                и чаках Тати да ме вземе

                от градината – намусен.

 

                Прибрахме се във къщи,

                а мама там се мръщи

                "Пак си късал джобове с пръсти,

                а вътре охлюви, цифки **тлъсти!"

 

                "Мамо, намерих го в калта

                показал  мънички рогца.

                Няма никой на света,

                да го оставим у дома!"

 

                Мойто мляко да изпие,

                дай му мъничко храна.

                Аз ще слушам, а вие

                оставете го до сутринта!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

 *Другарка - обръщение равнозначно на госпожа.

**  Цифки - диалектно-сополи.

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...