В детската градина

                намерих охлюв бял.

                Насред вода и тиня

                в черупка свит и цял.

               На другарката* го дадох,

               изтрит във моя панталон.

               "Сигурно е гладен – казах

               – самотен и няма дом"

               "Пълно е с такава твар

               – с погнуса каза тя!

                Хвърляй го на тротоар,

                измий ръцете си, свиня!"

                На мен ми стана тъжно

                прибрах го в джоба скъсан

                и чаках Тати да ме вземе

                от градината – намусен.

                Прибрахме се във къщи,

                а мама там се мръщи

                "Пак си късал джобове с пръсти,

                а вътре охлюви, цифки **тлъсти!"

                "Мамо, намерих го в калта

                показал  мънички рогца.

                Няма никой на света,

                да го оставим у дома!"

                Мойто мляко да изпие,

                дай му мъничко храна.

                Аз ще слушам, а вие

                оставете го до сутринта!"