Eдно парченце от сърцето
Eдно парченце от сърцето ми е празно -
опитвах се да го запълня със какво ли не.
С прераждане на чувства незагаснали,
с изчезващ бряг и люлка на море.
Едно парченце от сърцето ми пустее,
безсмислено като безвремие...
Там вятър мъртъв скелета си вее,
по-страшен и от мрака на подземие.
Едно парченце от сърцето ми е глухо.
А бе убежище за теб, любов единствена,
но днес ечи с гласа на болка куха,
бушуваща сред ледовете девствени.
Едно парченце от сърцето ми те чака.
На теб го дадох, пазя го и днес...
Горчиво в него вчера те оплаках,
а те целувах в моя сън нощес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
