Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
28.08.2010 г., 20:43 ч.

Едно писмо и едно малко (не)лирично отклонение... 

  Поезия » Друга
810 0 13

"Здравей, мое утре!

Здравей, моя най-истинска,

моя трудна любов!

Отдавна загърбих всичко бивше,

отдавна загърбих всичко лесно.

Това направих, докато те чакам..."

 

 

Колко е лесно да е лесно,

животът се лее като песен...

 

Лесно стръмно надолнище...

търкаляш се,

а мислиш, че вървиш нагоре,

мислиш,

че на живота си намерил дамара,

че не може никой да те побара,

няма как и Бог да те докопа дори –

и така докато сърцето ти прокърви,

докато кръвта ти съвсем се смрази,

във вените ти протече лед

и разбираш, че нещо не е във ред

от

лесни думи (като мъгла),

лесни песни (тра-ла-ла),

лесни мечти (дребнави),

лесни приятелства (хахо-хихи),

лесни хора (невсеотдайни),

лесни любови (нетрайни)...

 

Лесно, лесно си отвратен...

 

* * * * * * * * * *

 

... а аз цял живот от лесното бягам,

все ме укоряват, че изоставам,

все ме сочат  “Надолу вървиш!

Защо искаш на лесното да устоиш?

Виж, колко ни е лесно

като се продаваме,

живота си така не вгорчаваме.”

 

Усмихвам се тъжно:

пейте си ваш’то тра-ла-ла,

пренебрежително махвам с ръка...

няма смисъл да ви обяснявам,

защо не мога да се продавам,

няма как да ме разберете,

вие с вашия си аршин мерете,

както искате се продавайте,

цените си намалявайте,

всеки сам избира, нали,

да продаде или да дари.

 

Бургас, февруари 2010

 

http://spiritofburgas.web244.com

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??