Едно писмо и едно малко (не)лирично отклонение...
"Здравей, мое утре!
Здравей, моя най-истинска,
моя трудна любов!
Отдавна загърбих всичко бивше,
отдавна загърбих всичко лесно.
Това направих, докато те чакам..."
Колко е лесно да е лесно,
животът се лее като песен...
Лесно стръмно надолнище...
търкаляш се,
а мислиш, че вървиш нагоре,
мислиш,
че на живота си намерил дамара,
че не може никой да те побара,
няма как и Бог да те докопа дори –
и така докато сърцето ти прокърви,
докато кръвта ти съвсем се смрази,
във вените ти протече лед
и разбираш, че нещо не е във ред
от
лесни думи (като мъгла),
лесни песни (тра-ла-ла),
лесни мечти (дребнави),
лесни приятелства (хахо-хихи),
лесни хора (невсеотдайни),
лесни любови (нетрайни)...
Лесно, лесно си отвратен...
* * * * * * * * * *
... а аз цял живот от лесното бягам,
все ме укоряват, че изоставам,
все ме сочат “Надолу вървиш!
Защо искаш на лесното да устоиш?
Виж, колко ни е лесно
като се продаваме,
живота си така не вгорчаваме.”
Усмихвам се тъжно:
пейте си ваш’то тра-ла-ла,
пренебрежително махвам с ръка...
няма смисъл да ви обяснявам,
защо не мога да се продавам,
няма как да ме разберете,
вие с вашия си аршин мерете,
както искате се продавайте,
цените си намалявайте,
всеки сам избира, нали,
да продаде или да дари.
Бургас, февруари 2010
http://spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
