13.02.2024 г., 6:22  

Едно с Луната

1.2K 0 0

Телата пулсират в нежна симфония, луната следи отсреща,

в стаята нека дойде нощта и в прегръдка гореща,

да напиша от обич слова, за теб копнея!

Луната удря нашите тела и достигам жарък епогея!...

 

Трепваме от вълнение, като пустинни диаманти през деня,

викове се реят по висината, сърцата се преплитат в топлина,

два елемента се поклащат и сливат в едно,

ехо се носи надалече, сияем двама в неон.

 

Да изпълним нашия извор, сърца ни туптят,

със честотата на силния ритъм в порив крещят.

Ти ще бъдеш меката ливада, която ще предпочета,

любовницата в моите прегръдки, която ще отведа!...

 

С цвета на топлината, нощта изгрява с вселенски искри,

твоите думи звучат като пукот в нощта, изгарят ме дори!...

Моите викове нека тласък ти дадат да качиш своя връх,

да изградим мост двамата, да стоим с теб, връх до връх.

 

Ще вкуся меда по твоите извивки, ще извървя твоя път,

яхнал зноя на вълните, да покатеря облаците, да открия твоя кът.

Пълня леглото с череши, нощта е равнодушна и бди,

музиката плава леко по вълните и в цялостта ни тупти.

 

Катеря твоите балкони и ставам едно с луната,

надигам вой, попивам страстта на млечната ти кожа,

и душата си оставям да лети волна към небосвода.

Ставам новороден, хвърлям дрехите и се не тревожа!...

 

Нахрани ме с тялото си, докато се държа за твоите извивки.

Тялото ти е китара, свиря на струните и те гледам с усмивка.

От обед до зори все си неустоима, потапям се в хармония,

ти си тъй неповторима, и скривам в теб тихо моята симфония.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...