Нека нощта влезе, докато изписвам буквите от светлина във въздуха.
Телата ни пулсират в нотите на нежни симфонии и под тях в прегръдка се придържаме.
Два елемента се разклащат и сливат в едно. Звуците ни се носят тежко по реката.
Трептят, ала влюбено и бликащо ни шептят.
Правим любов, копнеем за още и още, докато достигнем епогея.
Лунните лъчи докосват телата ни, заедно с топлината, а градусите се повишават с всяко движение.
Нека нашата съкровищница напълним със страстта и честотата на нашето вълнение.
Като пустинни диаманти ще се оглеждаме в бисерното слънце през деня.
Сърцата ни ще се преплитат. Ти ще бъдеш ливадата, която ще предпочета, и любовницата в моите прегръдки,
която ще покрия, която ще отведа. Нека виковете ми ти дадат тласък да стигнеш своя връх.
От цвета на топлината тази нощ изгрява с вселенски искри, а думите ти звучат като гръм в нощното небе.
С теб създаваме пленяващи дъги, мостове за достигане един до друг. ...