Едно с Луната

Телата пулсират в нежна симфония, луната следи отсреща,

в стаята нека дойде нощта и в прегръдка гореща,

да напиша от обич слова, за теб копнея!

Луната удря нашите тела и достигам жарък епогея!...

Трепваме от вълнение, като пустинни диаманти през деня,

викове се реят по висината, сърцата се преплитат в топлина,

два елемента се поклащат и сливат в едно,

ехо се носи надалече, сияем двама в неон.

Да изпълним нашия извор, сърца ни туптят,

със честотата на силния ритъм в порив крещят.

Ти ще бъдеш меката ливада, която ще предпочета,

любовницата в моите прегръдки, която ще отведа!...

С цвета на топлината, нощта изгрява с вселенски искри,

твоите думи звучат като пукот в нощта, изгарят ме дори!...

Моите викове нека тласък ти дадат да качиш своя връх,

да изградим мост двамата, да стоим с теб, връх до връх.

Ще вкуся меда по твоите извивки, ще извървя твоя път,

яхнал зноя на вълните, да покатеря облаците, да открия твоя кът.

Пълня леглото с череши, нощта е равнодушна и бди,

музиката плава леко по вълните и в цялостта ни тупти.

Катеря твоите балкони и ставам едно с луната,

надигам вой, попивам страстта на млечната ти кожа,

и душата си оставям да лети волна към небосвода.

Ставам новороден, хвърлям дрехите и се не тревожа!...

Нахрани ме с тялото си, докато се държа за твоите извивки.

Тялото ти е китара, свиря на струните и те гледам с усмивка.

От обед до зори все си неустоима, потапям се в хармония,

ти си тъй неповторима, и скривам в теб тихо моята симфония.