Едно се моля:
- Нека да е светлина!
Любовта е щастие и мъка,
но те моля: с нея се сроди!
Захвърли стрелите си и лъка!
Не води безсмислени войни!
Нека във сърцето завибрира
пак вълшебен и безкраен зов,
във живота вечен на всемира -
да познаеш пристан и любов.
Любовта и в тихата забрава
пак говори ти чрез вечността,
тя познава ревност и забава,
никога не спори с мъдростта.
Чуди се светът, недоумява,
че си често мрачен и сърдит;
все заблудите след теб остават:
смисълът обаче - неоткрит.
Молим се в душите си с надежда,
(космосът над нас да натежи),
в рая Любовта да ни отвежда,
умовете ни да просветли.
.................................................................
До мен си ти! До теб съм аз!
А пътя накъде ще ни отвежда?
Спокойни сме, щом има в нас -
любов сияйна, вяра и надежда!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени