Едно сме...

Едно сме…

Бях птичка затворена в клетка

преди да те срещна, свобода.

От пъшкула си излязох –

като пеперуда полетях с теб.

И дори като феникс в огъня

да изгоря, за теб любов

отново от пепелта ще се родя.

И дори да ме заличат от земята,

няма да мога да те забравя.

Живота си ще ти отдам-

не бих могла да бъда без теб.

И дори да се срещнем в друг

живот, няма да се изморя от теб.

Отдавам ти сърцето си и знам,

че ти ще се грижиш за него.

Аз също за твоето ще се грижа,

ще го пазя повече от всичко.

Дай ми ръцете си, небе мое,

живота е по-красив с любовта ни.

Плача дъга, защото ме обичаш.

Усмихвам се, защото те обичам.

Чувам зова ти как в трепти в мен-

и е най-красивата песен някога…

Душата ми запя в допира с твоята,

и всичко около нас ярко засия…

Как ми се отдаваш е целия ми свят,

ти си ми всичко, моята любов.

В прегръдките ти потопявам се,

те са моето безкрайно море.

Целувките ти са звездите ми,

обгърнати от лъчи и мечти.

Заедно сме едно несломимо

цяло, тялом и духом сме едно.

Ръцете ми хвани отново все

едно се срещаме за първи път.

Сърцето ми в твоето да бие,

в огнения му танц да се роди.

Ти си моята смелост и невинност.

Ти си ми всичко, аз твоя любов.

Дай ми ръцете си, небе мое,

живота е по-красив с любовта ни.