Едно море бушува още, едно сърце будува нощем, не ще да чува, реве, тъгува. Една любов, безбройни вопли, очите черни - вечно топли не ще забрави, не ще забрави. Една сълза кристално чиста сама по теб сега се стича, на мен прилича и теб обича. В сън вълшебен идваш тихо нощем и тази вечер пак ела, защото сърце тъгува, море бушува. Златко Станоев |
© Златко Станоев Всички права запазени