Едно сърце, свило се с пет сантиметра
Губя те бързо, мила.
Губя те – не се надявам
на стихове ритуални.
Месеците изминават като
бързи попови лъжички.
Очите ти бягат от мен,
тичат и се усмихват ритмично.
Знам, мила, губя те.
Не те познавам, а иначе те Обичам.
Виждам уханието ти всеки ден,
не, не, греша – тялото го виждам.
Сърцето не е толкоз голямо вече,
дори мечтите...
нямат вкусен аромат.
15.03.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Неделчев Всички права запазени
