Едно забравено момче
ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза.
Не зная точно откъде?
Навярно нейде – от Всемира? –
за мен ли? – дърто пиянде,
ми носи кенче звездна бира.
Присяда върху моя стол.
Разлиства моите тефтери.
В тях – леко трезвен, сам и гол,
подписвам всеки стих с Валери.
То казва тихичко: – Здравей!
Ще дойдеш ли със мен на кея?
От твоя ямб, дактил, хорей
направо с теб ще полудея!
Готово да ме отвлече
нанейде с песента ми птича! –
се връща в мен едно момче,
което много ме обича.
29 юлий 2024 г.
гр. Варна, 6, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
