Едно забравено момче
ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза.
Не зная точно откъде?
Навярно нейде – от Всемира? –
за мен ли? – дърто пиянде,
ми носи кенче звездна бира.
Присяда върху моя стол.
Разлиства моите тефтери.
В тях – леко трезвен, сам и гол,
подписвам всеки стих с Валери.
То казва тихичко: – Здравей!
Ще дойдеш ли със мен на кея?
От твоя ямб, дактил, хорей
направо с теб ще полудея!
Готово да ме отвлече
нанейде с песента ми птича! –
се връща в мен едно момче,
което много ме обича.
29 юлий 2024 г.
гр. Варна, 6, 25 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
