Eднопосочен билет...
Нощта сакрални тайни смутно крие,
легенди и предания реди-
среднощен вихър-бродник късен- вие,
раздират мрака падащи звезди...
Над нас виси Безкраят на Вселената
и може би самият Бог дори,
в подобна нощ Земята е заченала
Животът ни от звездните искри...
А после и до днес като безродници
живеем с първородни грехове,
строим безумно храмове и гробници-
погребваме в тях даже богове!...
Столетия не можем да узнаем:
Как тъй сме на Планетата си в плен?...
И все мечтаем смътно за Безкрая-
за вечност, за безсмъртие... Без тлен...
... Но все остава нещо не разбрано-
защо, щом палим свещи с пиетет
на Бога, той отпуснал ни е само:
Еднопосочен- за Животът тук- билет!...
Коста Качев,
30.06.2015.
© Коста Качев Всички права запазени