На прага на душата ми се спря веднъж,
поиска пак сърцето ми под наем.
Но не отворих - ключът ръждясал бе от дъжд,
а "апартаментът" - едностаен!
Прогоних те.
С лъжите ми, наместо сянката след теб, си тръгна;
не стъпки, а мечтите ти за нас останаха в прахта.
А после плачех, с вълшебство няма да те върна,
но от безсмислено упорство не показах "любовта".
Но ти забрави раните, а болката си скри в очите,
така за мен специален поглед бе избрал.
Със коренно различна си прекарваш дните
и търсейки възмездие ме бе предал!
Други, приютявани в последствие,
опитах да оприлича на теб по спомен.
Знам: беше грешка, бе повече от бедствие,
те бяха просто дим... при това отровен!
2001 г.
© Николина Всички права запазени