1 окт. 2008 г., 13:35

Едностаен

991 0 0

На прага на душата ми се спря веднъж,
поиска пак сърцето ми под наем.
Но не отворих - ключът ръждясал бе от дъжд,
а "апартаментът" - едностаен!
  Прогоних те.

 

С лъжите ми, наместо сянката след теб, си тръгна;
не стъпки, а мечтите ти за нас останаха в прахта.
А после плачех, с вълшебство няма да те върна,
но от безсмислено упорство не показах "любовта".

 

Но ти забрави раните, а болката си скри в очите,
така за мен специален поглед бе избрал.
Със коренно различна си прекарваш дните
и търсейки възмездие ме бе предал!

 

Други, приютявани в последствие,
опитах да оприлича на теб по спомен.
Знам: беше грешка, бе повече от бедствие,
те бяха просто дим... при това отровен!

 

2001 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...