Аз бродя по път тесен
и в душата ми напира сладка песен
за вяра, слънце и една жена,
за моята България и за света,
но птица стрелна се до моите крака
и аз се върнах на твърдата земя,
огледах - пътища диви,
нямаше даже горски самодиви,
погледът зашари ми навред,
кокиче, глог, напъпил плет,
теменужка, минзухар напет,
един приятен пролетен букет...
Опиянен от тази омагьосваща картина,
аз се върнах към моята рима
за вяра, слънце и една жена,
за моята България и за света.
© Радостин Всички права запазени