Аз бродя по път тесен
и в душата ми напира сладка песен
за вяра, слънце и една жена,
за моята България и за света,
но птица стрелна се до моите крака
и аз се върнах на твърдата земя,
огледах - пътища диви,
нямаше даже горски самодиви,
погледът зашари ми навред,
кокиче, глог, напъпил плет,
теменужка, минзухар напет,
един приятен пролетен букет... ...