*****

24.03.2022 г., 12:44 ч.

Поезия » Философска

296 0 0

Нощ някак различна.

Кървави облаци, здрач.

Саблен вятър – студен.

Вода, огледало, небе.

Стъпки- самотни пътеки.

Болка, студ, в очите сълза.

Крачки брои в пясъка всяка вълна.

Гора, бездна, после безкрайни поля спират дъха.

Пръсти докосват небесната черна тъма.

Бързи стъпки в избуяла трева, звук моторен и светлина…

Шепот познат, спаси любовта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.