Нощ някак различна.
Кървави облаци, здрач.
Саблен вятър – студен.
Вода, огледало, небе.
Стъпки- самотни пътеки.
Болка, студ, в очите сълза.
Крачки брои в пясъка всяка вълна.
Гора, бездна, после безкрайни поля спират дъха.
Пръсти докосват небесната черна тъма.
Бързи стъпки в избуяла трева, звук моторен и светлина…
Шепот познат, спаси любовта.
© Алина Костова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
